Как Алекс започна да спи в леглото си?

Преди време публикувахме историята за Иви и как тя се научи да спи самостоятелно. Сега ще ви разкажем за Алекс на 4 годинки, който никога досега не беше спал сам в леглото си цяла нощ. Ще ви преведем през стъпките, които извървяхме със семейството му и ще споделим радостта на едно можещо и гордо пораснало момче.

Забелязали сме, че много родители изпитват неудобство да споделят, че имат трудности със съня на по-голямото си дете, особено ако то спи все още при тях. Първата ни задача е да внесем спокойствие. Затрудненията със съня нямат давност. Няма такова нещо като пропуснати моменти, в които е трябвало да направим нещо, но не сме.

Споделеният сън с детето, по желание или нежелание, е сравнително честа практика. Според проучването, което проведохме през 2022 г. 37% от децата в градинска възраст и 14% от учениците все още имат нужда от приспиване от родител, което разбива мита, че след отминаване на бебешката възраст детето само и с готовност ще придобие навици на самостоятелност. Той може да бъде приятен и в тези случаи няма нужда да се работи по него, но би следвало да му се обърне внимание, ако пречи на съня в семейството и в частност на детето.

Затова и никога не е късно да направим нещо по въпроса.

Майката на Алекс се свърза с нас след като беше опитвала многократно да го научи да спи в самостоятелно легло и стая, но за съжаление безуспешно. Беше осъзнала, че вероятно нещата няма да се наредят сами и е време да потърсят подкрепа.

С какво започнахме?

Основните затруднения, по които ни предстоеше да работим бяха следните:

• Дълго вечерно приспиване, което в някои вечери отнемаше повече от 2 часа и изтласкваше запиването в късни часове (след 23:00)

• Трудно ставане сутрин – буденето на Алекс беше трудна задача заради късното заспиване вечер

• Заспиване и сън в родителското легло. При преместване след заспиване в неговото легло и стая, най-късно след 2-3 часа той се местеше обратно при майката.

• Невъзможност на родителите да споделят едно легло

• Епизодични неопределени страхове от тъмно и оставане сам в стая

• Нерегулярен режим, при който се редуват дни с дрямка и такива без

Консултацията

Разговаряхме подробно за Алекс – какъв е той като характер, какви игри предпочита, какви са неговите взаимоотношения с връстниците и родителите, каква е семейната динамика, от какво се страхува и какво го радва, какво е неговото поведение когато е уморен, напрегнат или изискват нещо от него и много други теми, които пряко или не имат отношение към неговите навици за сън.

Във втората част на разговора дадохме конкретни насоки като всяка една обсъдихме с майката на Алекс и взехме предвид нейните идеи и коментари.

План и препоръки

Семейството на Алекс избра да работи самостоятелно по навиците му, като стъпят уверено върху насоките от консултацията и подробният писмен план, който получиха на следващия ден.

Препоръките, които получиха бяха в няколко насоки:

• Стабилизиране на режима

От разговора стана ясно, че Алекс вече видимо няма нужда от следобеден сън. Заспиването за дрямка се случваше все по-трудно, в някои дни беше невъзможно, а ако Алекс все пак заспеше на обяд, вечерното му лягане се оказваше особено трудно. При някои деца в тази възраст обедният сън е все още необходимост, но Алекс даваше всички знаци, че без него се чувства по-добре.

На родителите предстоеше разговор с персонала в детската градина за евентуалното отпадане на дрямката на Алекс – молба, която вярваха, че ще бъде уважена, защото знаеха, че не всички деца в групата спят.

• Въвеждане на стратегии за поставяне на граници

Майката описа Алекс като будно и любознателно дете, което в общият случай следва насоките на родителите, но в дадени моменти може да прояви изключително упорство и отказ да спазва зададени правила. Това се отразява негативно на дейностите около времето за лягане, понеже той упорито бойкотира рутината и отказва да се приготви за сън.

Стратегиите, които обсъдихме са изключително внимателни и дори някои от тях имат забавни елементи за детето. Те балансират чудесно предоставяне на свобода на детето, където обстоятелствата позволяват това и връщане на контрола върху процеса в ръцете на родителя.

• Насърчаване на самостоятелност около времето за лягане

Съставихме план за плавно отдръпване на родителското присъствие по време на заспиване. Беше от изключителна важност да не правим резки промени, за да не напрягаме детето.

При работата си с деца държим да снемем тревожността около времето за лягане и избягваме да създаваме негативни асоциации със съня и леглото.

Този процес изисква повече внимание от страна на родителя и консултанта, но го прави приятен както за детето, така и за възрастните, които участват в него.

• Връщане на контрола в ръцете на родителите

Знаете ли, че трудното лягане и приспиване винаги имат един и същи корен при всяко дете – загубата на контрол от страна на родителя и изземането му от детето?

Когато детето решава кога и къде ще легне, след колко време ще заспи, кои от родителите ще присъстват и какво ТОЧНО трябва да правят, това невинаги работи в негова полза.

Планът, който изготвихме предполага, че връщането на самостоятелността на Алекс ще му даде повече свобода в дейностите, които той трябва да контролира и ще върне в ръцете на родителите важните моменти, които са в техните компетенции.

• Справяне със страховете чрез практични и работещи техники

Какво се случи?

Родителите на Алекс работиха по неговия сън в продължение на месец и половина с кратко прекъсване заради вирусно заболяване.

В средата на периода Алекс вече заспиваше сравнително бързо – до 20 минути – с родител в стаята и спря да се мести в родителското легло нощем като вместо това заспиваше обратно с кратка намеса.

След това последва постепенно отдръпване на родителското присъствие и прилагане на техники за намаляване на тревожността. На петата седмица Алекс заспиваше напълно самостоятелно в стаята си и в същия този период започна да спи през цялата нощ без да търси намеса от родител.

Резултатите

• Добра продължителност на съня от около 11 часа нощен сън. Родителите отчитат положителни промени в поведението и общото състояние на детето – Алекс е по-спокоен и търпелив, видимо се наспива добре.

• Положителна нагласа към съня. Алекс се подготвя за лягане с удоволствие и не се противопоставя на съня.

• Самостоятелност. Алекс е по-самостоятелен както в ежедневните дейности и вечерната рутина, така и в игрите. Харесва му да бъде „голям“ и способен.

• Подобрена семейна динамика. Липсва предишното напрежение във вечерните часове и семейството се радва на спокойно време и възможност за общуване. Родителите имат време за себе си след лягането на детето.

• Спокойни нощи. Алекс се наспива добре, тъй като не накъсва съня си при местене в родителското легло. Родителите също се радват на пълноценен сън за пръв път от раждането на Алекс насам.

Историята на Алекс и неговото семейство е уникална и няма да се повтори при никой друг клиент, с който работим. Ако търсите своето индивидуално решение и подход, запазете час за опознавателно обаждане тук – ще бъдем до вас по пътя към добрия сън.