СПЯТ ЛИ ДЕЦАТА? - Резултатите от първото проучване на съня на децата в България

Вълнуваме се да споделим първите резултати от проучването, което проведохме за съня на децата в България. Това е първото и към момента единственото подобно проучване за страната и независимо дали сте взели участие в него (благодарим от сърце за ценното съдействие на хилядите отзовали се), не пропускайте да четете надолу, защото резултатите са наистина любопитни и можем да направим ценни изводи и препоръки.

Когато стартирахме дейност преди години, едно от първите ни открития беше, че има изключително много проучвания и детайлна информация за това как спят децата в други държави, но когато искахме да подкрепим някое твърдение, просто липсваха данни от България, които да използваме. Така се роди тази наша мечта – да научим повече и това ценно знание да използваме както директно в работата, така и за осигуряване на една по-широка информираност на нашата аудитория. Брандът Unicorn Baby никога не е бил просто бизнес за нас и не сме спирали да служим на идеалната цел да просвещаваме и да се борим за едни по-здравословни навици за децата в България. Защото сънят е здраве, нали така?

А ето и какво показват резултатите от проучването извършено съвместно с нашите прекрасни партньори от Глобал Метрикс.

Проучването е представително на ниво градско население и споделените резултати обхващат възрастови групи на деца от 4 месеца до 12 години. Към момента представяме по-общите резултати, а обещаваме в следващи публикации да споменем и много други любопитни взаимовръзки.

Е, наспиват ли се децата в България?

Нека първо да поясним какво означава едно дете да се наспива добре. Според препоръките на Американската академия по педиатрия на денонощие децата се нуждаят от следното количество сън:

4 - 12 месеца – 12 до 16 часа (вкл. дневен сън)

1 - 2 години – 12 до 14 часа (вкл. дневен сън)

3 – 5 години – 10 до 13 часа (вкл. дневен сън докато го има)

6 до 12 години – 9 до 12 часа

Ако разгледаме тези препоръки в контекста на нуждите от нощен сън, можем да обобщим, че децата до 6-годишна възраст се нуждаят от около 10 до 12 часа нощен сън, а след тази възраст от 9 до 12 часа, за да бъдат отпочинали.

Резултатите от проучването ни показват, че повече от 13% от българските деца спят по-малко от 8 часа нощен сън, което е под абсолютния препоръчителен минимум, а други 56% си набавят между 8 и 10 часа сън, което за част от тях би означавало, че не се наспиват достатъчно. Най-силно подценяван е нощния сън при бебетата и малките деца до 2-годишна възраст, където едва половината си набавят препоръчителните часове нощен сън.

Защо това е важно?

Ако отново се върнем към препоръките на Американската академия по педиатрия и научни проучвания в областта на детския сън,

„регулярното осигуряване на препоръчителните часове сън се свързва с по-добри здравни показатели като : подобрено внимание, поведение, учене, запаметяване, регулиране на емоциите, качество на живот и психично и физическо здраве. Системният пропуск да се набавя достатъчно сън се свързва с проблеми с вниманието, поведението и ученето. Също така недостатъчният сън повишава риска от наранявания, високо кръвно, затлъстяване, диабет и депресия.“*

Какво може да се направи?

Отговорът на този въпрос не може да бъде представен опростено, защото невъзможността на децата да си набавят достатъчно часове сън може да има различни причини, но има едно конкретно условие, което, ако бъде спазено, то несъмнено би дало положително отражение – осигуряване на ранно вечерно лягане за децата. Често пъти говорим по темата и от лични наблюдения последните години можем да кажем, че има изключителен напредък в това отношение, но ето какво показват и официалните резултати:

20% от децата си лягат след 22:00 часа в делнични дни.

Сред групата на учениците този процент достига 60%, което е алармиращо.

Ранното вечерно лягане осигурява по-голям процент възстановителен сън, тъй като дълбокият сън се случва предимно в часовете преди 12 вечерта. Или казано с други думи, количеството сън не винаги се равнява на качествен такъв. А една от стъпките към осигуряването на качествен сън е това да се уверим, че детето си ляга навреме.

Кои са най-честите проблеми със съня на децата?

Често ни питат кога проблемите със съня на бебето ще отшумят от само себе си. Иска ни се да можехме да се закълнем под определени срокове, но истината е, че сънят е деликатна материя и докато имаме нужда от него (на практика през целия си живот), той може да претърпява сътресения. При децата, които се променят и развиват динамично и са силно подвластни на емоции, сънят е още по-крехък.

Едно от най-честите затруднения, заради които родителите се свързват с нас е заспиването. И неслучайно: според резултатите от проучването 35% от децата са неспособни да заспят сами в собствено легло и имат нужда от активното участие на родител.

Предвид широката възрастова група, е логично първоначално да си помислим, че резултатите са повлияни от групата на бебетата, но резултатите са красноречиви:

37% от децата в градинска възраст и 14% от учениците все още имат нужда от приспиване от родител, което разбива мита, че след отминаване на бебешката възраст детето само и с готовност ще придобие навици на самостоятелност.

23% от учениците изпитват нуждата регулярно да заспиват в леглото на родител. Това важи за 38% от децата в градинска възраст.

Навиците за заспиване са такива, върху които може да се работи и се развиват успешно като всяко друго умение при осигуряване на правилен подход и последователност. Самостоятелното заспиване е един от важните навици за сън, върху които работим тъй като има пряка връзка с набавянето на достатъчно количество сън и справянето с нощните събуждания.

А всъщност какво се случва нощем?

Нощните събуждания също са на топ позиция в класацията ни за най-честите проблеми със съня, върху които трябва да работим съвместно с родителите. Затова и не е изненадващо, че 34% от децата регулярно се будят по няколко пъти нощем, а 22% се местят или биват преместени в леглото на родителя през нощта.

Отново рискуваме да се изкушим и да посочим бебешката възраст като основен „виновник“ за тези резултати, но действително едва 30% от бебетата (до 2 години) изпитват нуждата да бъдат взети в родителското легло, като изненадващото е, че този процент се запазва същия и в градинска възраст. А още по-интересното е, че този процент спада в ученическа възраст, но не драстично –

20% от децата между 7 и 12-годишна възраст нощем регулярно се местят за сън в леглото на родителите.

Нощните събуждания на децата имат потенциала да влошат цялостно качеството на съня не само на самото дете, а и на цялото семейство, затова и можем да го определим като проблем, който не бива да бъде пренебрегван. Също така, това е и едно от затрудненията, за които най-често се чака да отшуми от само себе си, но както резултатите красноречиво показват, това невинаги се случва.

Сънят и екраните

Друг акцент на нашето проучване е екранното време, което децата прекарват на денонощие и в последните часове преди заспиване и как това се отразява на съня.

Според препоръките на Американската академия по педиатрия, децата до 18 месеца не бива да прекарват време пред екран (с малки изключения като участието заедно с възрастен във видео чатове в близки). На 2-годишна възраст екранното време следва да се ограничи до 1 час с постоянно присъствие на възрастен и селективност към съдържанието (висококачествено съдържание тип образователно). След ревизия на препоръките през 2016 г. те включват и насоки за качеството на съдържанието, което прави препоръчителните часове за следващите възрастови групи по-относителни.

Резултатите от проучватено ни показват, че

23% от бебетата на възраст до 1 година прекарват време пред екран, като след първата година този процент драстично скача на на 66%.

17% от децата в градинска възраст прекарват повече от 2 часа пред екран на ежедневна база, а при учениците този процент нараства до 40%.

Какво се случва със съня в тази връзка?

Според Американската академия по психиатрия за деца и подрастващи, прекомерното време пред екран може да доведе до проблеми със съня.**

Причините можем да търсим в няколко насоки: стоенето пред екран намалява физическата активност и може да причини трудно заспиване; същият ефект може да има неподходящо видео съдържание със стимулиращ ефект върху децата. Освен това, както потвърждават и учени от Харвард, светлината и най-вече синята светлина излъчвана от екраните потиска производството на мелатонин, хормонът отговорен за по-лесното заспиване и спокойния нощен сън.

По тази причина в работата си препоръчваме да се избягват екраните в послените два часа преди нощния сън като резултатите от проучването показват, че това не се случва за 40% от децата в България, а дори близо 10% заспиват докато гледат екран или ползват дигитално устройство.

Красноречива взаимовръзка намираме с количеството сън:

38% от децата, които ежедневно заспиват пред екран си набавят количество сън под абсолютния минимум, като при децата, които нямат този навик процентът е доста по-нисък (8%).

Вероятно обяснение можем да търсим в отложеното заспиване – интересът от случващото се на екрана може да удължи заспиването и да го изтласка към късните часове.

След поставянето на тези няколко важни акцента, предстои скоро да споделим и други интересни резултати от първото и към момента единствено за България проучване на детския сън. Очаквайте скоро!