Монтесори легло или легло „за големи“ – кога и защо да не бързаме?

На ежедневна база общуваме с десетки родители и смело можем да твърдим, че познаваме трендовете в детския сън (да, има мода и тенденции и в аксесоарите за заспиване, и начините на приспиване, колкото и да не е за вярване). В последните години наблюдаваме изключителен интерес към ниските легла тип Монтесори, легло-къщичка или всяко друго название, с което може да се срещне. И това е неслучайно – тези легла са чудесни – красиви, лесни за достъп и практични.

Но... тук има едно голямо „НО“ що се отнася до съня:

Чудесни са, когато им дойде времето.

Тъй като се лесни за децата да се качват и слизат от тях, много родители се изкушават да ги въведат още в бебешка и ранна детска възраст. Което на теория изглежда като много добра идея – детето ще има свободата да става, когато иска, нищо няма да го ограничава, а и винаги остава надеждата, че влошеният сън ще се оправи магически, ако сменим кошарката с легло отворен тип.

Но въпреки очакванията ни детето от благодарност да започне да спи по цяла нощ, това не се случва, а напротив – сънят обичайно става по-зле. И още нещо – дори деца с идеално установени навици влошават съня си, ако родителите заменят кошарата твърде рано.

Е, тогава кога е най-подходящият момент да преместим детето в легло, от което може да излиза само?

Отговорът е съвсем прост: възможно най-късно или поне не преди третата година. Някои деца могат да се справят добре и на две и половина, но това по-скоро е рядкост и вероятността да стават многократно през нощта за посещения при родителите е много висока.

Защо това е така?

Едно от нещата, които отличават тригодишното от двегодишното дете е волевото умение да наложат над себе си изпълнението на определено правило без някой задължително да бъде до тях и да им напомня. Отвореното легло дава изключително много свобода на детето за дълги часове, когато родителят не е наблизо. И ако можем да го кажем по съвсем простичък начин: няма сила, която да спре двегодишното дете от това да стане в 2:00 през нощта и да извади съдържанието на няколко чекмеджета, да си поиграе с количките или да отиде да погледа спящата си майка от упор докато тя се събуди ужасена.

Прекрасно е да даваме свобода на децата си и въобще не оспорваме концепцията за свободните игри и приучаването към носене на отговорност. Но и трябва да сме наясно, че изборът на подходящ момент е от ключово значение замисълът ни да сработи.

Детето трябва да е готово да се справи с предоставената му свобода за действие. В противен случай просто му залагаме капан и го поставяме в ситуация, за която то все още няма нужната зрялост и подготовка.

Не бихте позволили на двегодишното си дете да пресича улицата само, нали?

Защото колкото и да се гордеете с доброто му развитие и да имате желанието да премахнете ограниченията, то просто още не е готово. Примерът е донякъде краен, но същевременно добре илюстрира колко важно е да следим за готовност, така че да не избързаме с промените.

Как да разбера дали детето ми е готово за голямо легло или да сваля решетката на кошарата?

Първият показател е възрастта. Както казахме, третата година е своебразен предел. Затова детето ви трябва да е около тази възраст, макар че е показателно това, че децата на повечето консултанти по сън остават в кошарката поне до три и половина години.

Друго, за което да следите, е готовността у детето да следва правила без нужда от постоянно напомняне. Задайте си въпроса дали, ако добре обясните на детето си, че е важно през нощта когато се събуди за кратко, да остане в леглото си и да продължи да спинка, то ще бъде склонно да последва съвета ви. И дали ако приложите дисциплинарни техники, то ще се съобрази с тях или обратното – на следващата нощ отново ще чуете малки стъпчици по коридора.

Също добра причина е, ако бебешкото легло вече съвсем е омаляло и виждате, че е време за промяна.

Как да направим прехода към легло „за големи“, когато детето е готово?

И ето – детето ви е достатъчно голямо, изпълнено е с желание и потенциал да носи отговорност и вече сте купили чудно хубаво голямо легло.

Започнете с подготовка. Поговорете с детето за промяната и бъдете позитивни. Дори и малко да се притеснявате дали ще бъде спокойна първата нощ, нека не ви личи. И най-вече предайте ясното послание, че нищо не се е променило кой знае колко и че правилата продължават да важат по същия начин.

Вечерта останете спокойни и не нарушавайте същите тези правила, които впрочем вие лично сте създали. Ако детето ви може да заспива само, няма причина да не се справи също толкова добре и в голямото легло и ако просто решите да легнете до него „просто за всеки случай“, рискувате това бързо да се превърне в новата реалност. Освен това, правилата носят чувство за сигурност на детето и когато позволяваме престъпването им, можем дори да създадем допълнителна тревожност у мъничето.

Ако през нощта се събуди и дойде при вас, нежно, но твърдо го изпратете обратно до стаята му, завийте го и му пожелайте сладки сънища. Съвсем нормално е да има ставания първите нощи, но ако останете последователни, те скоро ще отшумят.

За финал нека си припомним най-важното за въвеждането на голямо легло или легло тип Монтесори:

- Избираме точния момент и в никакъв случай не избързваме

- Подготвяме детето

- Запазваме поставените граници

И не на последно място:

- Тайно отронваме една сълза от носталгия по порасналото бебе и въздъхваме, за да отбележим колко бързо лети времето.