.png)
Мария Йонова, част от екипа на Unicorn Baby, е психолог и педиатричен консултант по хранене и сън. В работата си с деца с проблеми в навиците за хранене прилага внимателни и плавни подходи за въвеждане на добри практики, снемане на тревожността, разширяване на набора предпочитани храни и насърчаване на самостоятелното хранене.
Всички сме чували за злояди деца, но никой от нас не знае колко трудно може да е ежедневието и колко сериозни притесненията, докато не му се случи да отглежда дете, което се храни трудно.
Тъй като това е едно сравнително често срещано явление, нека споделя от опита си като сертифициран консултант по детско хранене и разкажа по-подробно какво представляват предизвикателствата в храненето на малкото дете, какво ги поражда и кои са възможните решения.
Вярно е, че всяко дете е различно и някои по рождение са склонни да хапват с по-голяма охота от други, но истината е, че
никое бебе не се ражда злоядо
Дори захранването в началото да е трудно, при изключен физиологичен проблем и правилни и информирани действия от страна на родителя ще въведат едни позитивни навици за хранене, които ще позволят детето да се храни добре занапред. Но в повечето случаи, когато проблемите с храненето се задълбочават, в даден момент нещата излизат извън контрол.
Кои са най-честите проблеми с храненето при бебетата и малките деца?
Отказ от разнообразна храна – някои деца постепенно или рязко отказват определен набор от храни, което ограничава предпочитанията им до няколко избрани вида ястия. Тук не говорим за обичайните вкусови различия – нормално е човек да не харесва някои храни. Разглеждаме като проблемни случаите, в които кръгът на предпочитанията се стеснява до толкова, че да затруднява нормалното и разнообразно изхранване на детето.
Ограничаване на количествата – „Изяжда три хапки и край!“ Докато нормата показва, че е съвсем обичайно едно дете да се храни по-малко на някои хранения и дори да откаже храна от време на време, ако малките количества приета храна се превърнат в тенденция и детето хронично не успява да се нахрани пълноценно, то би следвало да се потърси решение.
Неприятни емоции по време на хранене – детето се инати при сядане на масата, показва вербално и невербално, че не се чувства комфортно, плаче, демонстрира нежелание за хранене, нарочно провокира конфликт с родителя по време на хранене, стиска уста, плюе.
Загуба на интерес – детето сяда на масата, но бързо губи интерес към храненето, иска да става, заиграва се, налага се родителят да го „гони“ с лъжицата.
Необходимост от разсейване – нуждата от екран или играчки, за да „отваря уста“ и да се храни.
Ето кои са основните причини да се стигне до изброените проблеми при хранене.
Прекарани боледувания, тежки колики или рефлукс. Неприятните физически усещания, които детето свързва с храненето (подуване на корем, болка, гадене, киселини), могат да породят нежелание за хранене. По този начин детето несъзнателно избягва риска да се почувства зле отново, дори когато здравословния проблем вече е отминал и няма рационална причина за притеснение.
Хранене насила. Когато родителят заеме твърде активна позиция по време на хранене и приеме за своя мисия да накара детето да се храни, той несъзнателно създава негативни асоциации за хранене у детето. Това може да доведе до завишена тревожност, загуба на апетит, превръщане на храненето в задължение и мъчение. Повечето родители под хранене насила разбират упоритото предлагане на лъжицата или заплахите, но в действителност хранене насила може да означава всяко убеждаване, принуда, примамване, обещания, скриване на непредпочитана храна в предпочитаната, разсейване докато „отвори уста“ и други уж дружелюбни начини за склоняване на детето да се храни.
Неподходяща обстановка за хранене. Неподходящото столче, дългата изолация на детето от семейната трапеза заради различни часове на хранене, твърде много стимули по време на хранене (семейни активности, включен телевизор, разсейващи играчки), неправилни прибори и съдове за хранене са част от обстоятелствата, които могат да направят храненето неприятно преживяване.
Липса на разнообразие. За много деца предлагането на едно единствено ястие може с времето да доведе до нежелание да опитва. За да развие положително отношение към храната, детето има нуждата от това да има избор, да експериментира, да докосва храната в нейното разнообразие и да вижда всички нейни разновидности.
Недоразвити умения за хранене. И в храненето, както при прохождането и проговарянето, има подходящи периоди за развиване на правилните умения и ако детето не се стимулира да ги развие, може да пропусне ценния момент и това да направи храненето след това трудно или неприятно. Например ако пропуснем момента да предложим подходяща за дъвчене храна и наблягаме единствено на пюрираната, детето може да не развие правилните рефлекси, които след това да му помогнат да се храни с разнообразни консистенции. Това би го принудило да остане на пасирана храна, която често пъти е непривлекателна и по-безвкусна от общата и това да доведе до спад в апетита.
Храненето е сложен процес и има още много причини за влошаването му, но изброените са най-честите, които виждам в практиката си. Като с всички други проблеми на навиците, и тук може да се случи храненето да се влоши рязко или неусетно и това да доведе до трайни затруднения, докато решението изисква време и усилия.
Какво е необходимо да направим, за да помогнем на детето отново да се храни добре?
Всеки един случай е напълно уникален и за да се предложи подходящо решение, е необходима внимателна диагностика и вникване в подробностите. Въпреки това съществуват някои добри практики, които всеки родител може да въведе.
Даване на възможност за самостоятелност при хранене
Снемане на тревожността около времето за хранене. Когато превърнем храненето в приятно и желано изживяване, то потръгва.
Предлагане на разнообразна храна, НО отказване от бързите алтернативи, ако детето откаже да се храни („Щом не искаш супичка, ще ти намажа филия с масло.“)
Изключване на физиологичен проблем. Ако подозирате, че детето има затруднения с храносмилането, потърсете мнението на педиатър и при нужда детски гастроентеролог. При затруднения с проговарянето, дъвченето и моториката по време на хранене, консултацията с логопед или специалист по ранно детско развитие, би била полезна.
Осигуряване на хранене само и единствено на масата или детското столче и прекратяването на храненето в движение. Освен вредно за навиците, храненето по време на игра може да бъде опасно и да доведе до задавяне.
Създаване на редовен режим на хранене
Премахване на разсейващите стимули. Храненето пред екран, което става все по-честа практика, освен че създава един траен и нежелан навик, който трудно се прекъсва, учи детето, че храненето не е нещо важно или е дори неприятно. „Щом се храня пред екран, а той иззема цялото ми внимание, значи останалото се случва между другото и не е важно за мен.“ Освен това храненето пред екран не позволява на детето да регулира нуждите си и може да доведе до системно, но неосъзнато преяждане.
Работата при влошено хранене е често пъти дълга и комплексна, но насоките по-горе са достатъчни за един добър старт. Ако се колебаете дали сте на правилния път или ви предстои захранване и искате да положите едни добри основи, можете да потърсите професионална помощ и консултация ТУК.
При подходящия подход можете да очаквате детето да започне да се храни спокойно и пълноценно, да регулира количествата приета храна, така че тя да му стига и да напредва в самостоятелното хранене. А какво по-важно от това да имаме спокойствието, че мъничето си хапва здравословно и с удоволствие?