Как да научим бебето да дъвче? И как да преборим страховете си?

Дъвченето и страхът от задавяне – защо отлагането не прави храненето по-безопасно?

Ако има тема, която предизвиква най-много тревога по време на захранването, това е страхът от задавяне. Виждам го ежедневно в работата си с родители. Бебето е приело добре първите храни, храни се спокойно и расте добре. И тогава идва следващата стъпка – по-груби текстури, бучки, парченца и храни за дъвчене.

Тогава много родители натискат спирачката.

„Ами ако се задави?“

„Не е ли още твърде малко?“

„Ще почакаме още няколко месеца, за да е по-сигурно.“

Когато става дума за безопасността на детето ни, е естествено да бъдем предпазливи и притеснението е напълно разбираема реакция. Проблемът е, че именно тук страхът често ни подвежда,

защото при дъвченето по-късното начало невинаги означава по-голяма безопасност.

Понякога несъзнателно приемаме, че когато детето порасне, автоматично ще започне да се справя по-добре с храната. Но дъвченето не е нещо, което се появява изведнъж на определена възраст.

То е умение.

Също както детето не прохожда без възможност да упражнява движенията си, така и не се научава да обработва различни текстури без практика. За да може безопасно да придвижва храната в устата си, да я раздробява и да я преглъща, бебето трябва постепенно да натрупа опит с различни консистенции. И този процес започва много по-рано, отколкото много родители предполагат.

Съществува ли подходящ период за усвояване на текстурите?

Да. Натрупаните научни данни показват, че периодът между около 6 и 9 месеца е особено благоприятен за запознаване с по-разнообразни текстури.

През този етап бебетата естествено развиват уменията на устната моторика, необходими за обработката на храната. Те са любопитни, склонни са да изследват с уста и ръце и по-лесно приемат нови усещания.

Изследвания показват, че когато въвеждането на по-груби текстури и бучки се отложи след 9–10-месечна възраст, рискът от хранителни затруднения по-късно се увеличава. Тези деца по-често проявяват придирчивост към храната, отказват определени текстури и срещат повече трудности по време на хранене.

Интересното е, че последствията могат да се наблюдават години по-късно. Проследяване на деца до 7-годишна възраст показва, че тези, които са получили бучки по-късно, имат повече хранителни проблеми и по-ограничено разнообразие в менюто си.

Разбира се, това не означава, че ако детето е навършило 10 или 12 месеца, вече е „късно“. Уменията могат да се развиват и след това. Но данните показват, че по-ранното и постепенно излагане на различни текстури прави процеса значително по-лесен.

Намалява ли рискът от задавяне, ако изчакаме?

Това е въпросът, който стои в основата на повечето родителски страхове, защото интуитивно изглежда логично:

„Ако почакаме още няколко месеца, детето ще бъде по-готово.“

На практика обаче няма данни, че отлагането само по себе си намалява риска от задавяне.Това, което намалява риска, е развитието на уменията.А уменията се развиват чрез практика.

Колкото по-дълго детето получава само напълно гладки текстури, толкова по-малко възможности има да упражнява движенията на езика, устните и челюстта, които са необходими за безопасното хранене.

С други думи, времето само по себе си не учи детето да дъвче.

Опитът го учи.

Плюенето и кашлянето не е същото като задавянето

Една от причините много родители да се отказват от по-груби текстури е, че виждат бебето да кашля, да прави гримаси или да връща храната напред в устата си и това често изглежда плашещо. В много случаи обаче става дума за гаг рефлекс – естествен защитен механизъм на организма.

Когато храната попадне твърде назад в устата, организмът се опитва да я върне напред. Бебето може да кашля, да сълзи, да прави гримаси или дори да изглежда сякаш ще повърне. Макар да изглежда неприятно, това е нормална част от ученето.

Истинското задавяне е различно. При него въздухът не може да преминава свободно и ситуацията изисква незабавна реакция. Разбирането на разликата между давене и задавяне често помага на родителите да останат по-спокойни и уверени.

Как да насърчим дъвченето по безопасен начин?

Целта не е да прескочим направо към трудни за обработка храни, а да направим постепенен преход между текстурите. Това означава детето да има възможност да среща различни консистенции още от ранните етапи на захранването, като преминаването става плавно и съобразено с неговите умения. Именно това е важна част от консултациите ни по захранване, защото гарантира най-добрите предпоставки дъвченето да се научи плавно и безопасно.

Няколко важни правила за безопасност:

• Винаги хранете детето в седнало и стабилно положение.

• Не предлагайте храна по време на тичане, игра или движение.

• Не оставяйте детето без наблюдение по време на хранене.

• Избягвайте добре познатите високорискови храни като цели ядки, пуканки, цели зърна грозде, твърди сурови парчета ябълка и други подобни.

• Позволявайте на детето да изследва храната самостоятелно и да се учи чрез практика.

• Не се връщайте трайно към напълно гладки текстури след всеки епизод на плюене или закашляне – това често забавя процеса на усвояване.

Страхът от задавяне е нормален, но когато този страх ни кара да отлагаме прекалено дълго срещата на детето с различните текстури, понякога неволно правим процеса по-труден. Дъвченето не е умение, което се появява магически с възрастта. То се изгражда постепенно – хапка по хапка, текстура след текстура.

Колкото по-рано и по-плавно дадем възможност на детето да упражнява тези умения, толкова по-уверено и спокойно ще се научи да се храни самостоятелно.

Консултация по хранене или захранване можете да запазите чрез бутона по-долу:

КЪМ КОНСУЛТАЦИИТЕ