„Моето дете е различно“ – реалност или пречка да видим проблема

Напоследък в консултациите си все по-често се срещаме с родители, които са убедени, че тяхното дете е „напълно различно“ от останалите що се отнася до съня.

„Той просто няма нужда от толкова сън.“

„Тя никога не е била като другите деца.“

„При нас нещата са различни.“

И знаете ли – в известна степен това е вярно. Децата наистина са различни. Имат различен темперамент, различна чувствителност, различно ежедневие, различни реакции към промяна. Някои са по-адаптивни, други – по-напрегнати. Някои се успокояват лесно, други имат нужда от много повече подкрепа.

Но има нещо, което остава изненадващо сходно при почти всички деца:физиологичната им нужда от сън. Ето тук често се получава разминаването.

Индивидуалността не отменя биологията

Да, има деца, които спят в по-ниския край на нормата. Други – в по-високия. Има вариации. Но те се движат в сравнително ограничени граници. Например едно дете на година и половина няма как физиологично да функционира оптимално с будни прозорци, типични за дете на 3–4 години.

Буквално вчера имах консултация с майка, която държеше детето си будно по около 7 часа преди вечерния сън. За тази възраст аз препоръчвам ориентировъчно около 5 часа 5 часа и 30 минути от края на дрямката до слагането в леглото. Майката знаеше това, беше чела препоръките, но беше убедена, че нейното дете е „уникален случай“ и просто няма нужда от повече сън.

Само че 7 часа будуване на година и половина не са особеност на темперамента. Това са интервали, които обикновено препоръчваме при деца на 3–4 години.

И тук е важно да кажем нещо много ясно:детето може да издържа будно толкова дълго, но това не означава, че се чувства добре или че организмът му функционира оптимално. Много преуморени деца изглеждат „енергични“. Тичат, превъзбуждат се, смеят се, стават хаотични, трудно се успокояват. Родителят вижда това и си казва:„Ето, не му се спи.“ А всъщност е точно обратното – нервната система вече е преминала в режим на свръхстимулация.

„Но моето дете никога не е спало много“

Това също е нещо, което чуваме почти всеки ден. И понякога е вярно – има деца, които се нуждаят от по-малко количество от сън. Но честно казано, в практиката ни много по-често виждаме друго: деца, които дълго време са живели в хронична преумора и постепенно родителите са започнали да възприемат това състояние като „нормалното“ за тях.

Когато едно дете заспива трудно, буди се често, изглежда хиперактивно вечер, отказва дневен сън или има постоянни емоционални сривове, много родители стигат до извода:„То просто е такова.“

А в действителност организмът му от месеци не успява да навакса нужната почивка.

Това, което е уникално, е подходът

Ето тук е мястото, където индивидуалността наистина има значение.

Целта при всички деца е сходна: да бъдат отпочинали, да имат достатъчно сън за възрастта си и нервната им система да функционира спокойно и стабилно.

Но начинът, по който стигаме до тази цел, може да изглежда много различно.

При едно дете ще работим върху силна асоциация за заспиване.При друго – върху тревожност и нужда от повече близост.При трето – върху хаотичен режим.При четвърто – върху прекалено дълги будни прозорци или неподходящ график.

Точно това е индивидуалната част на работата ни като консултанти – не да измисляме „магически“ физиологични изключения, а да намерим подхода, който работи за конкретното семейство.

Доверието също е част от процеса

Понякога най-трудната част от една консултация не е самата промяна, а готовността на родителя да допусне, че сегашният подход може би не работи.

Разбираме го напълно. Когато живееш всеки ден с едно дете, започваш да вярваш, че го познаваш по-добре от всеки друг. И в много отношения това е така.

Но ролята на консултанта е съвсем различна - неговата работа не е да познава детето ви по-добре от вас, а да погледне ситуацията отвън – през опита с десетки и стотици семейства, през познанията за детската физиология и през моделите, които се повтарят отново и отново.

Понякога това, което изглежда като „уникално дете“, всъщност е много познат сценарий на преумора, неподходящ режим или натрупани навици около съня.

И добрата новина е, че когато започнем да работим с реалните нужди на детето, а не срещу тях, нещата обикновено започват да се подреждат много по-лесно

За безплатно опознавателно обаждане преди консултация, натиснете тук:

Опознавателно обаждане