.png)
Тревожността от раздяла е нещо типично и съвсем нормално при бебетата и малките деца. Понеже това са възрастовите групи, с които работя най-много, често тази тревожност дава отражение и върху дейностите по подобрението на съня. Нито едно състояние на детето не може да остане дотолкова изолирано, че да не въздейства на други аспекти от ежедневието, а сънят е крехка материя. Ето защо в такива случаи се стремя да давам насоки, които да помогнат на родителите да фокусират вниманието си не само върху съня, но и върху други важни моменти от развитието на детето, които оказват влияние върху съвместната ни работа. За тази цел, споделям малко повече за тревожността от раздяла и върху какво можете да се фокусирате за преодоляването й.
Бебетата и малките деца често могат да се „закачат“ за вас или да се разплачат, когато ги оставите, дори и за кратко.
Тревожността от раздяла и страхът от непознати са често срещани състояния при малките деца на възраст от шест месеца до три години, но също така са и съвсем нормална част от развитието и по правило се израстват.
Защо възниква тревожността от раздяла
Ако до сега бебето ви е било спокойно, когато сте излизали от стаята и е нямало нищо против да го държат непознати хора, може да ви изглежда много странно, когато изведнъж започне да плаче всеки път, когато не сте наблизо или наоколо има непознати.
Тревожността от раздяла е знак, че бебето ви вече осъзнава колко е зависимо от грижата на най-близките. Този кръг от хора освен вас може да включва и бабите и дядовците или професионалистите, заети с тяхното възпитание и отглеждане.
Заедно с осъзнаването на неговото обкръжение, изграждането на близка връзка на бебето с тази малка група означава, че вече то може да не се чувства толкова сигурно без вас. Неговото повишено разбиране за околния свят може да го накара да изпита чувство на несигурност или да се разстрои в нови ситуации или пред нови лица, дори когато вие сте наблизо.
Как да постъпите при тревожност от раздяла
Тревожността от раздяла може да затрудни оставянето на детето в яслата или на грижите на друг. Може да се чувствате стресирани от неговите сълзи и да се притеснявате от последствията всеки път, когато трябва да го оставите.
Напомняйте си, че е нормално детето ви да е неспокойно без вас и няма причина да чувствате вина, когато поемате отговорност за други аспекти от живота ви. Всъщност тревожността от раздяла е знак за това колко добра връзка сте изградили с детето.
Вместо това, можете да се фокусирате върху това да помогнете на детето да разбере и да се справи с емоциите си и да се почувства по-сигурно. Така ще се научи, че ако го оставите, то ще бъде добре и вие ще се върнете. Ако детето ви е достатъчно голямо, можете да говорите с него за това, което се случва, къде отивате и кога ще сте отново заедно.
Като го лишавате временно от присъствието си, вие не го травмирате, а му помагате да се справи и без вас и това е важна стъпка по посока на нарастващата му независимост. Не бъдете твърде сурови със себе си – тревожността от раздяла е често срещана и е нещо съвсем нормално.
Насоки при тревожност от раздяла
Д-р Ангарад Рудкин, клиничен психолог, предоставя следните насоки, които могат да помогнат.
За начало упражнявайте кратки раздели с детето
Може да започнете с това да го оставите на грижата на друг за минути докато слезете до магазина. Нека това да бъде човек, когото детето познава добре, така че да се чувства комфортно и в безопасност докато ви няма. Постепенно се стремете към ситуации на по-продължителна раздяла и оставянето му в по-непозната обстановка.
Говорете си какво ще правите заедно по-късно
Ако детето ви е достатъчно голямо, за да разбира, говорете си какво ще правите като се видите отново, за да има какво да очаква докато ви няма. Например, „Когато мама се върне да те вземе, ще отидем заедно до магазина да купим храна за вечеря.“
Оставете предмет, който ще действа успокояващо на детето
Може да е успокояващо за детето да има предмет, който свързва с вас – шал, който мирише на вас или любима играчка. Това ще му даде чувство за сигурност докато се върнете.
Превърнете вземането на довиждане в позитивно преживяване
Когато оставяте детето, независимо колко тъжни или притеснени се чувствате, усмихнете се и помахайте уверено и щастливо, иначе рискувате да им предадете напрежението си. Като помогнете на детето да каже довиждане и после да се радвате на новата среща, учите детето си на ценен урок за живота.
Кога да потърсите помощ?
„Съвсем нормално е бебетата и малките деца да плачат, когато се разделят с човека, който най-много се грижи за тях“, обяснява д-р Рудкин. „Но когато бебетата растат, те започват да разбират, че хората и предметите продължават да съществуват дори когато не са пред очите им.“
Докато това се случи е важно тревожността на бебето ви да не му пречи да използва по най-добър начин възможностите да черпи нов опит като например да се социализира или учи нови неща в яслата. И да не ви пречи да отидете на работа.
„Ако тревожността от раздяла на детето му причинява стрес, то остава разстроено за дълго време след като сте тръгнали или това продължава повече от няколко седмици, обсъдете ситуацията с вашия педиатър“, препоръчва д-р Рудкин.
Източник: National Health System, UK