Динамика на детския страх при заспиване

Детството е период, изпълнен с нови преживявания и открития, но също така и с множество страхове. Те са естествена част от развитието и играят важна роля в емоционалното израстване на детето. Един от най-значимите аспекти на детските страхове е тяхното влияние върху заспиването. Трудностите при заспиване, кошмарите и нощните страхове често произтичат от естествените страхове, които децата изпитват в различните етапи на своето развитие.

Понякога детските страхове връхлитат внезапно и това може да свари родителите неподготвени. В такива случаи те също могат да изживеят големи притеснения заедно с детето, които да направят преживяването по-интензивно за всички и да оставят трайни негативни последствия върху съня. Ако сме добре подготвени и познаваме ДИНАМИКАТА на детския страх, шансовете да се справим бързо и ефективно нарастват.

Фази на детския страх и тяхното влияние върху заспиването

Първа фаза: Оригиналният страх

Това е моментът, когато детето се е уплашило от нещо конкретно – чудовище, крадец, тъмнината. Реакцията е изцяло емоционална и страхът е реален за него. Това е фазата, в която родителят усеща инстиктивно, че детето се страхува истински, като самият родител също изпитва силно напрежение.

Как родителят може да помогне:

• Да успокои детето, като го прегърне и говори с нежен тон, като същевременно избягва бурните реакции.

• Да не отрича страха („Няма нищо страшно“), а да го приеме и валидира чувствата на детето („Разбирам, че се страхуваш“).

• Да не връща темата постоянно, за да не я подхранва допълнително.

• Да предложи повече помощ при заспиване – например оставане за кратко в стаята или използване на нощна лампа.

  
  

КАКВО ДА НЕ ПРАВИТЕ: Не прилагайте разпространените трикове като „Спрей за чудовища“, които на практика валидират страха – по този начин на практика признавате, че чудовището действително съществува.

Втора фаза: Страх от самия страх

След като оригиналният страх намалее и вече обектът на страха (чудовището например) не е толкова заплашителен, детето може да започне да се страхува от самото усещане за страх. То помни колко неприятно е било да бъде изплашено и се опитва да избегне повторението, като настоява родителят да остане до него. Родителят инстинктивно усеща, че страхът е намалял като интензитет, но междувременно се е превърнал в една обща тревожност.

Как родителят може да помогне:

• Да предприеме внимателно отдръпване по време на заспиване, за да насърчи самостоятелността.

• Да акцентира върху авторитета и силата на детето („Ти можеш да се справиш“).

• Да уверява детето, че е в безопасност и че самото то е способно да се справи със страха.

• Да въведе успокояващи ритуали като четене на книжка или слушане на лека музика.

  
  

КАКВО ДА НЕ ПРАВИТЕ: Не настоявайте твърде грубо за връщане към самостоятелност. На този етап напредъкът е все още колеблив и съществува риск за връщане на предишната фаза.

Трета фаза: Страхът като средство за контрол

На този етап оригиналният страх и тревожност липсват, но детето осъзнава, че може да използва темата за страха, за да удължи присъствието на родителя или да бъде взето в леглото през нощта.

Как родителят може да помогне:

• Да разпознае, че вече няма автентичен страх, а поведението на детето е водещо.

• Да постави ясни граници – например да обясни, че след определено време ще напусне стаята.

• Да бъде последователен и твърд в границите, но все пак подкрепящ.

• Да насърчи самостоятелността на детето и да не отстъпва от правилата за заспиване.

  
  

КАКВО ДА НЕ ПРАВИТЕ: Не бъдете хаотични и колебливи в опитите си да върнете предишните навици за сън. Предишната тревожност може да е променила съществено обстоятелствата около заспиването и нецеленасочената намеса може да влоши допълнително навиците или да върне страховете. При колебание се консултирайте със специалист. Ако не можете да прецените дали имате нужда от помощ, можете да запазите безплатно опознавателно обаждане чрез бутона по-долу.

ОПОЗНАВАТЕЛНО ОБАЖДАНЕ

Детските страхове са естествена част от развитието и могат да оказват съществено влияние върху съня на детето. Важно е родителите да разпознават различните фази на страха и да реагират по подходящ начин. Успокояването, постепенното насърчаване на самостоятелността и поставянето на граници в правилния момент могат да помогнат на детето да преодолее страховете си и да развие здравословни навици за сън.