Търсене

Какъв подход да избера за тренировките по сън на детето ми?


Всяка промяна е трудна, но заедно с това понякога промяната е просто… належаща. Това важи с огромна сила за съня, особено когато от седмици или месеци хич го няма или вече е достигнал такива драматични окраски, че (цитирам) „вече не се издържа“. Тук поспрете и вдишайте дълбоко – ще ви помоля да запазите тази решителност за промяна, защото ще ви е нужна. Междувременно нека разгледаме някои от възможните подходи за приучаване към самостоятелно заспиване и какви са техните предимства и ограничения.


Децата са различни, техния темперамент оказва сериозно влияние върху това как учат нови неща и как приемат промените. Родителите също имаме своите особености – някои сме по-чувствителни към протестите и негодуванието на детето си и държим те да са сведени до минимум, други осъзнават, че им е необходим бърз и ефективен подход, за да могат да са сигурни, че ще се придържат към него. Вярвам, че за всяко едно семейство и дете може да се намери „златната среда“ в подход, който работи за тях и се радвам на възможността да го открием и изминем този път заедно. Ако искате да обсъдим най-подходящото за вас решение можете да запазите час за безплатен опознавателен разговор тук.


Подходи с минимален протест


Фейдинг (Fading)


При фейдингът продължавате активно да оказвате помощ за успокояване на детето, но същевременно го насочвате към това да заспи самостоятелно без обичайната асоциация за заспиване. Може да се разплаче, но правите каквото е необходимо, за да ограничите плача. С времето започвате да намалявате подкрепата като по този начин вървите към изграждане на навици за самостоятелно заспиване.


Предимства: Силно ограничен плач. Родителят не изпитва чувство на вина


Ограничения: Възможно е да отнеме много време – от две седмици до няколко месеца, което понякога прави подхода труден за следване от родителите (особено, когато са недоспали и уморени). Рискувате междувременно да оставите отворена „вратичка“ за бързо завръщане на старите навици.


Вземи-остави


Названието на метода описва достатъчно точно какво включва той – целта е бебето да заспи в креватчето си, а ако се разплаче да го вземете на ръце докато се успокои и после го върнете обратно в леглото. Намесата е по-малко отколкото при фейдинга, защото не толкова помагате на бебето да заспи, колкото му оказвате подкрепа докато се справя само със задачата.


Предимства: Ограничава плача. Родителят не изпитва чувство на вина


Ограничения: При някои бебета действа свръхстимулиращо и има обратен ефект (вместо да успокоява бебето, честото вземане на ръце го разстройва повече). Може да отнеме повече време в сравнение с други по-ефективни методи в зависимост от това колко често и за колко време вземате бебето. Рискувате да оставите отворена „вратичка“ за завръщане на старите навици.

Подходи, включващи малко или повече протест


Методът със стола


В основата на метода стои концепцията за близкото присъствие на родителя до детето (на стол до креватчето му) докато то изгражда собствена стратегия за заспиване. Има много вариации на метода, които включват различни възможности за предлагане на успокоение и помощ. Този, който предпочитам в работата си е така разработен, че да позволява успокоение в определени стъпки, така че едновременно детето да усеща близкото присъствие и насърчение от страна на родителя и заедно с това да развие собствена стратегия за успокоение.


Предимства: Ефективен и бърз – навиците се изграждат до дни и затвърждават в рамките на 2 до 3 седмици. Съществува възможността за изпълнението му на етапи, което е улеснение въпреки риска да удължи процеса на учене. Родителят не изпитва чувство, че изоставя детето си.


Ограничения: При някои деца протестът е минимален, при други обаче може да е значителен, което да направи стъпките трудни за изпълнение. Ако случаят е от вторите, съществува варианта за преминаване към по-плавен и продължителен подход.




Влез-и-успокой


За някои е познат като метода на Фербер, при който бебето се оставя в леглото и родителите излизат, като се връщат на определени интервали, за да го проверят и успокоят. Въпреки неговата ефективност и бързо достигане до резултати, в работата си избягвам да използвам този метод за изграждане на нови навици за самостоятелно заспиване, тъй като го намирам за донякъде краен и труден за изпълнение. Той остава добър вариант при деца, които имат затвърдени навици за самостоятелно заспиване и не се очаква да проявят значителен протест и постоянното присъствие на родителя в стаята може повече да попречи отколкото да помогне.


Много от родителите, с които започвам работа вече са опитвали някакви вариации на метода в миналото, само за да открият, че им е необходима алтернатива. Ако все пак предпочетете да опитате самостоятелно да приложите метода, уверете се, че сте осигурили безопасна среда за сън и се придържате към интервалите, на които „проверявате“ детето.


Cry-it-out


При този метод изобщо не се връщате в стаята. Не го препоръчвам и не е част от техниките, които ползвам в работата си, тъй като крие опасности. Често названието „cry-it-out“ се посочва като синоним на тренировките по сън, което не е коректно название за индивидуалния и балансиран подход, който можете да намерите по време на тренировките.


Относно плача