Задължителният сън в детската градина и правото на избор

Следобедният сън в детската градина винаги го е имало. Той е общоприет начин за почивка във всички държавни и повечето частни детски градини в България. Толкова сигурен, колкото това, че слънцето изгрява от изток и по тази причина рядко го подлагаме на съмнение.

И все пак няколко детски заведения в Пловдив въведоха гъвкав режим, който дава повече свобода следобедният сън да отпадне, ако семейството реши. По темата говорихме в:

- ефира на БНР Пловдив

- Nova News

- БНТ

- Сайта за родители Детските градини

- Първите седем

Нашата сфера на дейност е детският сън. Имаме знанието, опита и контакта със стотици родители. Всичко това ни позволява да изкажем аргументирано становище по темата, но преди да го направим, заедно с Детските градини и Ommm Positive Parenting се допитахме до родителите и 4420 дадоха своя отговор. Резултатите показват, че

75% от тях биха искали да имат право на избор дали детето им да спи в градината.

Действително между 3 и 4-годишна възраст физиологичната нужда от дневен сън започва поетапно да отпада и се заменя от необходимост от т.нар. тихо време за почивка. И все пак градините налагат задължителната следобедна дрямка без „право на обжалване“. Дори след индивидуално обсъждане от страна на родителите, в общия случай те получават отказ да се направи компромис.

До какви нежелани последствия може да доведе това?

Това, което родителите често споделят с нас е, че детето започва да изпитва неприязън към заспиването, защото му е трудно да заспи в градината (но все пак успява), а после му е трудно да заспи и вечерта вкъщи (защото е спало в градината). Така сънят се превръща в наказание. Но това, колкото и неприятно и нежелано да е, не е най-големият проблем.

За ранното лягане

С порастването децата започват да будуват все по-дълго преди следващото си заспиване. Затова и една ненужна следобедна дрямка измества вечерното лягане към все по-късен час, което влиза в разрез с най-добрите препоръки за осигуряване на качествен и продължителен сън при децата.

Ранното лягане е изключително важно. В ранните вечерни часове хормоналният баланс в тялото на детето е оптимален за заспиване и поддържане на спокойния нощен сън. И обратното – в по-късните часове (обичайно след 21:00) кортизолът започва да се покачва, което предразполага към превъзбуда, физическа активност, желание за игра и лудуване и дори тръшкане. Или с други думи, всичко друго, но не и сънливост. А това влияе негативно и на нощния сън след това. Звучи ли ви познато?

Най-честите затруднения на родителите

Понеже работим с много деца в тази възраст, можем да споделим какви затруднения срещат родителите. Най-честата причина да ни потърсят е (познайте!) трудни и продължителни вечерни приспивания. Заедно с родителите работим по всички аспекти на съня, работим и по поведението около заспиване, подготвяме внимателно детето, подхождаме индивидуално. И така докато ударим на камък, който се оказва непробиваем – вечер на детето просто не му се спи, защото е спало едни блажени два часа в градината и дори госпожите са го похвалили колко хубаво спинка.

Щом спи, значи му се е спяло

Това е аргумент, който чуваме от възпитателите в градините. И че ако на детето не му се спи, може просто да си лежи в леглото. Два часа. Действителността обаче показва, че дори и възрастен да бъде помолен да легне, да пази тишина и да не се върти в леглото в продължение на часове, той вероятно ще заспи, дори и да не иска. А при някои деца това се случва чак накрая на времето предвидено за сън след което ги будят с останалите. По този начин заради едни 30 минути подремване на обяд продължителността на вечерния сън се ощетява с 2 до 4 часа, което е крайно нежелателно.

Количеството не е равно на качество

Сънят не е проста математика. И да, едно дете може да си набави броят часове сън, които са му необходими като допълни нощния сън със следобедна дрямка, вечерният сън остава незаменим откъм качество – той е най-дълбокият и възстановителен, подпомага правилното развитие, растеж и имунитет.

Според изследване от 2021 г,

липсата на достатъчен и качествен сън при децата e важен рисков фактор за влошено психическо и физическо здраве, а също се свързва и с проблеми като затлъстяване и дори депресия*. Децата с добър сън имат подобрено внимание, поведение, памет и умения за учене*.

Аргументът със здравето трябва да ни напълно достатъчен, но има и друго…

Няма ли да заспива това дете?

Късното лягане на децата често пъти разстройва семейната динамика, лишава родителите от пълноценно общуване и както една наша клиента каза наскоро „Имам чувството, че със съпруга ми последно си говорихме миналия Великден.“ И ние родителите имаме нужда от почивка и време за себе си и не, не сте егоисти, ако се погрижите за своите нужди, когато децата вече са по леглата.

Може ли системата да се промени?

Вярваме, че където има проблем, има и решение. Но също така сме наясно, че ще бъде трудно. Детските градини са с ясна работеща система и двата часа следобеден сън предоставят на персонала възможност за други дейности, а и позволяват с децата да остане само един възпитател на смяна.

По-задълбоченото обсъждане на темата ще повдигне много въпроси от организационно естество, но е важно да поставим началото на тази важна дискусия. Също така за пример можем да посочим западния модел, при който по правило след четиригодишна възраст децата минават в предучилищна система на обучение и следобедният сън отпада напълно в полза на ранното вечерно лягане.

Всяко дете е различно и има своите индивидуални нужди, затова без да изпадаме в крайности (като например пълното отпадане на часовете за сън) акцентираме, че възможността за избор ще помогне на родителите да осигурят пълноценен сън за децата по адекватен за тях начин. Сънят е съществена част от ежедневието и правилното му случване осигурява предпоставка всичко друго да следва правилен ритъм. Затова и си заслужава да се борим за него.