Търсене

Страх от тъмното


Два през нощта е, спите си сладко, но внезапно се събуждате без да сте сигурни защо. Когато се осъзнавате, разбирате (за ваш ужас), че има някой в стаята! Чувате гласа му докато изрича съвсем близо до лицето ви онези пет думи, които могат да смразят всеки родител:


„Мамо, не мога да спя.“

Страхът от тъмното обикновено започва да се проявява около втората годинка. С порастването на детето, паметта и въображението му стават по-продуктивни. Със сигурност до този момент вече му се е случвало да се удари на детската площадка или нещо да го стресне, за да е наясно, че някъде там има неща, които могат да го наранят. Също така най-вероятно е гледало филмчета, или му е четена книжка с някой и друг по-страховит елемент. Критериите на децата не винаги се припокриват с нашите. Никога няма да забравя тръпките, които ме побиваха от вещицата в Снежанка, когато бях малка, въпреки целия чар на приказката.


Ние възрастните като по-опитни сме наясно, че не е задължително тъмнината да крие опасности (поне докато не настъпим някоя част от лего посред нощ). Но малкото дете няма достатъчно натрупан опит, за да се увери, че е в безопасност, когато светлините угаснат.



Ето защо първият ми и най-важен съвет при сблъска ви със страха от тъмното е… не бързайте да се отървете от него. Всъщност ситуацията е малко деликатна. От една страна искаме да проявим разбиране и емпатия за това, че нещо действително плаши детето. От друга страна не е добра идея да наливаме масло в огъня.


Това е и причината да не съм голям фен на някои от популярните мерки като пръскане с „репелент за чудовища“ или проверки под леглото и в гардероба преди заспиването на детето. Те, разбира се препоръчват с най-добри намерения и целят да уверят детето чрез проверка на стаята, че и този път липсват всякакви чудовища. Представете си обаче следния сценарий: убедени сте, че в къщата е влязъл крадец, казвате на съпруга си, а той се оглежда набързо и ви подава флакон лютив спрей с думите, „Мм, не, май не виждам никой тук. За всеки случай си дръж спрея под ръка. Както и да е, аз си лягам. Спокойна нощ!“


Едва ли ще подадете молба за развод още в този момент, но и едва ли ще спите спокойно, нали?


Ето защо когато кажем на децата си:

„Мммм, не. Няма чудовища тук! Или поне аз не виждам, така че всичко е наред“

това не е чак толкова успокоително, колкото си мислим. Лесно можем да си представим как ще го интерпретират като „Разбира се, че има такова нещо като чудовища и те са адски страшни, и понякога живеят в гардеробите, но не виждам такова тук в момента, затова… ами да, сладки сънища!“


До тук беше това, което смятам за погрешния начин за справяне със ситуацията. Какво ще кажете за съвет в правилната посока?



Както казах по-рано, отричането на страховете на детето като нелогични не помага особено, затова задайте няколко въпроса, когато то сподели, че се страхува от тъмното. Да се поразровите в притесненията му е полезно в две насоки. Първо, показва му, че го вземате насериозно, което е немалка подкрепа за детето. Също така по този начин ще разберете кое е това, което ги плаши в тъмнината и ще можете да се насочите в правилната посока.


Например, ако ви каже, че вижда неща, които се движат в стаята, това може да е причинено от сенки. Фаровете на колите от улицата долу могат да осветят стаята дори през щорите и това да раздвижи сенките. Това, в комбинация с въображението на малкото дете, може да сътвори някои доста зловещи сцени. В такива случаи една нощна лампа или плътни завеси могат да се окажат перфектното и бързо решение.


(Съветче: Ако ще използвате нощна лампа, уверете се, че светлината е в топъл цвят, например червен или оранжев. Синята светлина може да изглежда успокояваща, но всъщност тя стимулира производството на кортизол, което е последното нещо, което искаме нощем.)


Истината е, че този сценарий е малко идеалистичен. Както сигурно сте забелязали, получаването на ясен и изчерпателен отговор от малко дете е хлъзгава задача. За едно дете „Пес патрул“ е подходящ отговор на въпроса „Какво искаш за обяд?“. Затова най-вероятно ще трябва да се задоволите с малко по-мъглява информация, но междувременно да демонстрирате загриженост, което е по-важното.


За много от малките деца, времето за лягане е единственото време през денонощието, когато остават сами. Също така това е и единственото време, когато са на тъмно и още на пръв поглед е ясно как комбинацията от тези две обстоятелства може да предизвика тревожност.



Ето защо очевидният (и супер забавен) начин да намалите напрежението е да прекарате малко време заедно в тъмното. Четенето на книги под одеялото с включено фенерче е чудесно занимание. Игра на криеница или на „топло и студено“ в тъмното също ще бъде вълнуваща стига да премахнете предметите, в които можете да се препънете. Няма нужда да е абсолютно тъмно. Искаме само да създадем позитивна асоциация със слабата осветеност.


Игрите на сенки също са добра идея, макар че на мен никога не ми се получават добре. Едно бързо търсене в гугъл ще ви зареди с немалко други идеи, затова смело изберете 2-3, които смятате, че ще допаднат на детето и го оставете да избере една.


За да бъдат всички тези начинания успешни, ето един кратък списък на това какво да правите и какво да не правите:


- Останете спокойни и рационални докато обсъждате страховете на детето си. Раздразнението, омаловажаването или преувеличението ще направят нещата по-сложни.


- Не започвайте споделено спане заради страха от тъмното. Дори да изглежда най-лесното нещо да позволите на детето да се промъкне в леглото при вас, някои граници след като бъдат престъпени веднъж, започват да се размиват и в бъдеще.


- Осигурете спокойствие в часовете преди заспиването – екраните и страховитите книжки няма да помогнат. Заменете ги с разговори или тихи игри.


- Не пренебрегвайте вероятен проблем от друго естество. Стресът продиктуван от промяна – развод на родителите, местене в ново жилище, раздяла с домашен любимец, раждане на малко братче – може да даде отражение на съня и да провокира страх от тъмното. Адресирайте причинителя освен самия страх.

Каквото и да предприемете, едва ли промяната ще настъпи за една нощ, но вложете постоянство, ангажираност, спокойствие и действайте последователно. След като страховете са били обсъдени и мъничето разбере, че тъмнината не е страшна, а може да бъд